ДОБРА ВЕЧЕР
Днес е 23.9.2017
Часът е 21:10

Д-р Енчо Стоянов

специалист по спортна медицина

ЗАПАЗВАНЕНА ЧАС ЗА ПРЕГЛЕД

Спортна медицина

Нарастващото разбиране за връзката между физическата годност и здравето сред растящата популация доведе до преоценка на важността от заниманието със спорт и физическа активност в нашият ежедневен живот.

Милиони хора по света всеки ден извършват физически усилия и се занимават професионално или не със спорт.Тези хора имат своите специфични медицински нужди.За да бъдат обслужени тези хора клон от медицината известен като Спортна Медицина беше специално създаден.

Спортната медицина включва:

  • превенция на травмите
  • диагностика, лечение и рехабилитация
  • промяна на постиженията чрез тренировки
  • спортно хранене
  • спортна психология
  • мениджмънт на медицинските проблеми
  • предписание за физически натоварвания за здрави хора и хора с хронични заболявания
  • предписание за физически натоварвания за деца, жени, възрастни хора и такива с постоянна инвалидност
  • медицински грижи за професионални спортни отбори
  • медицинско обслужване на спортни прояви
  • медицински грижи в състояние на променяща се физиология като височина или дълбочина
  • медико-етични проблеми като употреба на медикаменти променящи    постиженията на състезателите в спорта

Поради дълбочината на проблемите които поражда, съвременната спортна медицина изисква да се практикува от мултидисциплинарен екип от професионалисти със специални и специфични знания, който предоставя оптимални грижи за атлетите и подобрява един на друг знанията и уменията си. Една пословица в спорта гласи: победителят трябва винаги да побеждава отбора на шампионите. Хората които предоставят специални умения и които предлагат тези умения на другите членове на отбора предоставят най-добрите за атлетите грижи.Този отборен подход може да е основен инструмент в клиничната спортна медицина или да е комплекс от индивидуално практикуващи специалисти, които си взаимодействат помежду си. 

Отборът по спортна медицина

Най-подходящият отбор по спортна медицина зависи от настоящите нуждите.В малки общества това може да е само един лекар, в огромните градове и професионални федерации и отбори, отборът по спортна медицина се състои от: лекар специалист по спортна медицина, физиолог, физиотерапевт, кинезитерапевт, ортопед, радиолог, подиатрист, диетолог, психолог, качествен треньор по физическа подготовка, други професионалисти като остеопат, хиропрактер, биомеханик, медицинска сестра, ортезист, оптометрист и фитнес инструктор.

Всички от медицинският състав на отбора имат специфични знания в своята област от спортната медицина и трябва да участват редовно в курсове и обучения за да подобряват клиничните си познания и практическите си умения.

Предизвикателства в управлението

Успеха в спортната медицина е в това да имаш широк поглед върху пациента и неговият проблем. Тесният поглед върху проблема, може да доведе до бързо подобрение на симптомите, но неминуемо ще доведе до неуспех в спортните постижения.

Голямото предизвикателство в спортната медицина е да се идентифицират и коригират причините за травмите и заболяванията на атлетите. В медицината, има две основни предизвикателства-диагноза и лечение. Както се спомена в спортната медицина е нужно да се диагностицират и двете-проблемът и причината.Тогава лечението трябва да се фокусира върху двете от тях.

Диагноза

Всеки опит трябва да бъде направен за да се диагностицира анатомичната и патологичната причина на настоящите оплаквания. Прецизна диагноза обикновено може да се постави с адекватни познания по анатомия и разбиране на патологичният процес, който е вероятен да се появи при спортиста. Точната диагноза позволява да се направи и точно лечение. Но, съществуват и някой клинични ситуации в които точна анатомична и патологична диагноза е невъзможно да се постави. До като диагностицирането на настоящите оплаквания изисква точни познания по анатомия и патология, то диагностицирането на причината често изисква добро разбиране на биомеханиката, тренировката, храненето и физиологията на човека.

Лечение

Има два компонента- лечение на настоящото състояние/заболяване и лечение на причината.Важно е да се разбере,че един вид лечение не може да доведе до успех в много от случаите. За това комбинацията от различни форми на лечение дава добър резултат.

Посрещане на индивидуалните нужди

Всеки пациетн е уникален индивид със специфични нужди.Без разбирането на това е невъзможно да се направлява лечението на атлета и на всеки друг пациент.

История

В хода на историята на човека способността да оцелява и да пази семейството си зависят от неговата физическа дееспособност. Скорост, сила, мощ и знания са основните инстументи за оцеляване през ранната цивилизация. Прогреса в еволюцията на човека довежда до трасформиране на тези физически качества към организирани състезания където добре тренирани хора започват да се съревновават и оформят като един отбор.

Лечебните упражнеия са съществували в далечното минало 1000г. преди Христа. Херодикус е първият известен спортен лекар, който лекува травмите със диета и упражнения.Той е бащата на спортната медицина. Въпреки,че този негов метод е бил критикуван в началото, други доктори са наблюдавали и използвали  неговите техники.  Във втори век преди Христа, Гален е бил първият назначен спортен лекар. Задачата му била да лекува ранените гладиатори така, че те да може да се върнат готови за нова битка. Гален е бил последван от Орибасиус, който твърди,че телесните органи имат по-голяма функция когато са натоварени физически. Аурилианус в пети век бил първият лекар който въвежда постоперативна програма за да подпомогне оздравителните процеси.

Когато броят на атлетите нараства през 50-те години на миналият век, търсенето на лекари които да се грижат за медицинските нужди на атлетите нараства. Лекарите били призовани да осигурят незабавно лечение на иначе здрави и млади индивиди. Агресивното лечение с бързото завръщане към състезанието създава нуждата от високо специализирано и  предизвикателно поле от медицински грижи.

Медицински ползи от заниманието с физически упражнения и участието в спорта

Постоянно увеличаващите се доказателства показват,че постоянната физическа активност е свързана с драматично намаление на сърдечните инциденти и общата смъртност. В допълнение към добре известните ползи за сърцето са документирани и ползи за мисловният процес и социалните ни връзки.

  • Намаляване на общата смъртност
  • Намаляване на риска от коронарни и сърдечни инциденти и смърт
  • Подобрен контрол на кръвното налягане
  • Намалена прогресия на ранната атеросклероза на каротидните артерии и намаляне на риска от мозъчен инфакрт
  • Подобряване на липидният профил и контрол на затлъстяването
  • Подобряване на гликемичният контрол и превенция от развитие на диабет тип ІІ
  • Подобрение при хронични заболявания – кардиопулмонални, ревматологични, туморни
  • Подобряване на костната минерална плътност и намаляване на дълготрайният риск от развитие на остеопороза и фрактури на костите
  • Подобряване на имунната система
  • Намаление на инвалидността, подобряване на когнитивните функции
  • Намаляване на разходите за здравеопазване

Колкото повече проучвания разкриват огромната полза от физическите упражнения толкова повече се очаква от лекарите да насърчават и предписват на своите пациенти физически упражнения.

Жените и спорта

Приемането на жените като атлети професионалисти и за развлечение,  добавя ново измерение и към спортната  медицина и към спорта като цяло. През ХVІІІ век е било забранено жените да участват в каквато и да е форма на физическа активност. Слабостта и бледият цвят на  кожата са били символ на положението което жените заемали в тогавашното общество. Само някои бедни, от работническата класа жени са били представяни с физическо благосъстояние и физическа  мощ. Докторите през това време считали, че жените били наследствено болен биологичен вид поради техните репродуктивни цикли и смятали,че повечето заболявания имали за произход матката.

Женското движение за свободни избори през 70-те години на XVІІІ век  въвежда жените в образователната система, което причинява, големи притеснения, за тогавашните лекари. Вярвало се е,че стреса причинен от обучението би могъл да доведе до безплодие и атрофия на матката защото мозъка бил в директно състезание с нея. За да се предотвратяло това да не се случи жените били подтиквани да участват в неконтакти активности като вървене, плуване, тенис, голф.

В 1896г. велосипеда вече е бил изобретен. Жените изоставили всички морални и сексуални табута по това време и започнали да използват велосипеда. Първата и втората световна война принудили жените да влязат активно в производството за да подкрепят създалата се ситуация. Те били работели много часове, предимно в заводи. Като компенсация на лошите работни условия, развлекателен и отборен спорт бил организиран от собствениците на фабриките да за облекчат стреса.

С появата и процъфтяването на женските атлети, разнообразие от полово-специфични проблеми изплувало. Проблеми свързани с менструалният цикъл, натоваранията и бременността, промените през менопаузата са пример как женската хормонална физиология има влияние върху спортните постижения. Жените атлети имат два до осем пъти по-голям риск от руптура на предната кръсна връзка на коляното спрямо мъжете занимаващи се със същата физическа активност.

Въпреки,че различия съществуват между двата пола, има много повече сходства между мъжете и жените колкото мъжките и женските индивиди на който и да било друг биологичен вид. Различията между половете може да се обобщят в следните четири насоки:

  • Скелетна структура
  • Телесни състав и пропорции
  • Физиология
  • Тренировъчен ефект

Спорт и възрастни хора

През 1900-та година средната продължителност на живота в била    само 48,2г. за мъжете и 51,1г. за жените. До 1987г. тази цифра се увеличава до 72,2г. за мъжете и 78,9г. за жените с индивиди до 85г. Всички възрастни атлети е нужно да бъдат обхванати от специална програма включваща стречинг, загряване, издържливост и тренировка за сила  за да се избягват травмите. На физиологичните промени като остеопороза, намалената еластичност на връзките и дегенерацията на хрущялите на ставите, дегенерацията на междупрешлените дискове на гръбначният стълб е нужно да им се обърне внимание но не трябва да се считат непременно като край за тяхната спортна кариера.

Атлети инвалиди

Най-значимата фигура в историята на спорта за инвалиди бил г-н Лудвиг Гутман, който управлявал клиника за травми на гръбначния стълб в Stoke Mandeville Hospital във Великобритания. Той въвежда спортните активности като част от рехабилитационният процес за тези, които имат увреди на гръбначният мозък. Видът спорт възможен за хората инвалиди зависи от множество факти като лесен достъп до съоръженията и екипировката, наличието на качествен треньор с опит и местните условия.

Младите атлети

Грижите за малките атлети може да бъде предизвикателно усилие. Младите атлети имат повечето от травмите, които имат и по-големите атлети, като допълнение има риск и от друг тип травми при тях.

Травмите на скелетно незрялите атлети са до известна степен уникални и специфични за тази популация. Биологията и физиологията на меките тъкани и кости са различни при децата и възрастните. Травма при възрастните може да изисква лечение различно от това при подрастващите индивиди. Обикновено децата оздравяват по-бързо и по-предвидимо спрямо възрастните, което разрешава ранно, специфично лечение и се постигат по-добри резултати. Разбирането на типа увреда, която може да възникне е първата стъпка в ефективното лечение. Тогава трябва да се приложат специфични познания за рисковите фактори  и така се достига до диагнозата. Лечение, рехабилитация и превенция са възможни само ако правилна диагноза е поставена.

Днес младите атлети се сблъскват с огромно напрежение за да спечелят. Увеличаващите се спортни състезания в училище, напрежението от треньорите и родителите са видими. Всичко това води до повече травми. Типа на увредите, които възникват при младите атлети са остра микротравма или повтаряща се микротравма, пренапрежение, фрактури на костите, дегенерация на ставите, мускулни разкъсвания асептични некрози и др.

Лекар на отбора

Въпреки,че ролята на лекарят на отбора може да варира в зависимост от типа отбор, мястото, управлението на отбора, и други фактори, първата отговорност на лекарят на отбора е сигурността и благоденствието на всеки атлет. Лекарят на отбора трябва задължително да притежава специален опит в областта на мускулноскелетните увреди, травми и всички медицински състояния, които се срещат в спорта.

Основни познания на лекаря на отбора

За да изпълнява своите задължения ефективно, лекарят на отбора се нуждае от разбиране на най-честите медициски състояния в спорта. Тези познания трябва да обхващат много области от медицината, включително но не само – ортопедия, кардиология, пулмология, неврология, дерматология и значими принципи от рехабилитацията. Лекарят на отбора се нуждае и да познава много добре фармакологията. Практически това включва не само познания как да се лекува заболяването, а също и разбиране от лекарства променящи спортните постижения и хранителни добавки. Той трябва задължително да е много много добре запознат със субстанциите, които са забранени от международната анти-допингова асоциация така,че атлетите да не загубят по недоглеждане възможността да спечелят.

Задължения на лекарят на отбора

  • Координира предсъстезателните изследвания на отбора
  • Справяне с травмите на терена
  • Координира рехабилитацията и завръщането на терена
  • Грижи се за подходящо обучение и препоръки относно хранене, мощ и физическо състояние, употреба на медикаменти и забранени субстанции
  • Грижи се за подходящата медицинска документация
  • Административни и логистични задачи
  • Обучава атлетите, родителите, треньорите и всички други свързани с грижите за отбора
  • Грижи се за подходящо медицинско осигуряване на спортните прояви
  • Оценява факторите на околната среда и условията за игра на терена

Лекарят на отбора  дискутира медицинските проблеми на малките състезатели с родителите им. За да бъдеш успешен спортен лекар е нужно да разбираш и обичаш спорта и да подкрепяш физическата активност. Спортният клиницист трябва да разбира важността на спорта за атлета и искането, предлагането на спорт.Искането може да е физиологично, като тренировка и техника, или психологическо.